Снощи заспах в 5. Чертах до към 4, след това се преместих малко да сваля оборотите пред телевизора и хоп- то станало 5 часа и се преместих обратно в леглото, защото да се спи на дивана сам... е студено.

Та спя си аз, сънувам разни красиви и интересни неща (не ги помня) и извендъж някой позвъни като за пожар на вратата в 9:30. Скочих, сложих си един суитчър върху пижамата и отворих. Насреща ми- полицайка с призовка за явяване като свидетел. Естествено не за мен, а за предишния наемател на жилището.

Иди обяснявай, че не живее тук от 3 години, защото аз и баща ми живеем тук, иди обяснявай, че не го крия в гардероба и т.н. и т.н. Направо яд ме хвана как някакви полицайки се изживяват като ебаси страшните ченгета, щото гледат разни филми, а истинските престъпници... ами те са си някъде на свобода.

Та така. После си легнах обратно, ама не ми беше елсно да заспя... Тъпи полицаи. Никога не съм ги обичала!