10 начина да се отървем от някого

В моя случай- баща ми. Понякога имам нужда от пространство. Да мия чинии в три. Да си правя чай в 5. Да тормозя съседите до 2. Да се разкарвам как да е из къщи...

Това, обаче, е неосъществимо, когато не съм сама вкъщи. Просто ще го събудя, той е добър човек, работи и не заслужава такова отношенние, затова, когато имам нужда от пространство... просто си го извоювам (отбелязвам, че петък, събота и неделя съм сама, но понякога това не е достатъчно).

Ето ги и моите 10 начина:

1. В неделя правя седмичното пазаруване. Седмичното пазаруване предполага и готвене на вскусни неща. Вкусните неща са вкусни ако бъдат ядени един, най-много два пъти. Обаче аз си имам стартегия. В неделя правя огрооомна тенджера ужасно вкусна супа. Тази неделя беше бистра пилешка супа с бяло месо, целина, моркови, магданоз и фиде. Прекрасна.

В понеделник беше сервирана с много лют пипер(нали сме фенове с бащата на хипер лютото) и резен лимон. Репликата беше "Ммм, страшна супа". Във вторник сутринта каза "Абе аз мога ли да закуся една супа". Във вторник вечерта репликата беше "Офф, пак ли супа"... И днес сутринта ми каза "Абе аз имам малко работа в Пловдив... мисля да се прибера, малко да се видя и с майка ти". 100% от 100% успех.

2. За по-сигурен ефект купувам и два хляба от Еленковия, а именно "Зърнена Мозайка" от Нилана. Според мен хляба е супер вкусен, но баща ми не е фен. Освен това тъй като не го продават никъде около нас, го купувам в неделя за цялата седмица. Обикновено до сряда е свършило едното хлебче и започваме другото. Другото хлебче вече не е меко. Изсъхва много мощно и в четвъртък спокойно мога да счупя прозореца с някоя по-дебела филия. Това помага доста. Специални благодарности на Еленко. Бащата казва "офф, пак ли тоя "здравословен" хляб...

3. Ако ми трябва терен към вторник готвя зелен фасул или нещо със спанак. Не знам защо така, обаче всички мъже, които познавам, мразят зелени готвени храни. Спанака, обаче държи рекорда. Случвало се е бащата да звънне след работа и да каже "Аз се прибирам. какво има за ядене?" и аз да му кажа "Ами има спаначена супа с гъби" и той казва... "Ааа, ами добре", след което идва, взима си мръсните ризи (аз не пера ризи откакто боядисах с един черен чорап ризи на стойност няколко работни заплати) и казва "Изникна нещо спешно в Пловдив и се прибирам". Понякога даже не идва за ризите, ами звъни директно от вкъщи и казва "Моето момиче, аз няма да се прибирам тази вечер".

4. Правя убийствената си закуска, която е способна да докара до емоционален срив всеки го, а хората с по-слаби стомаси и мощна диария, а именно: Пасирам няколко ягоди с малко мед и доливам мляко. Отделно от това правя кафеварка с кафе. Количеството кафе е цялата цедка натъпкана със сила. Количеството вода е като за едно дълго кафе. Когато разделя тази смъртоносна комбинация с баща ми, обикновено има много гаден ден и всичко, което иска е... да се прибере в Пловдив.

5. Проблемното ми ставане сутрин изисква поне 5 аларми, които не чувам. В екстремни ситуации стават и 10. Така, например, първата арарма е нежна и приятна: Chungking- Making music; след това идва Matthew Herbert- Something isn't right, след това идва Bjork с Wanderlust, След това Herbert s Close to me и накрая събуждането завършва с If only... Изслушва тоя целия концерт през тънката стена и вече е в лошо настроение. Понякога връхлита в стаята още ан 2-то парче и ме ръчка да ставам. Особено лошо сатва, когато нагслася алармата за 6:30-7:00 часа. Тогава е война. След две такива сутрини... човека просто се прибира в Пловдив.

6. След като се вдигна от леглото пускам музиката. Понякога още докато съм в леглото псукам нещо брутално. Мисля, че всичките ми съседи помнят периода, когато излезе Волта на Бьорк. Беше тежък период. Баща ми замина за 3 седмици.

7. Ако нищо от гореизброените неща не помогне, правя велика саможертва - сядам да гледам шампионска лига (футбол), докато пия от бирата на баща ми и коментирам особено некомпетентно и задавам велики въпроси "Защо тревата е на райета?", "Защо дузпите са от 11 метра?", "ако стане нещо с вратаря кво правим?", "Ако единия вратар пострада, дойде нов и му дадат червен картон и нямат повече вратари какво става?", "Защо не са с еднакви обувки?" и т.н. Ключовия момент е да изпия последните глътки от последната бира. Тогава баща ми, също като на 5 ми казва "Бе ти няма ли да си лягаш?" или "Нямаш ли за чертане?", а аз като кажа "Ми не ми се спи" и догледам шампионската лига, след това настоя да гледам "Отчаяни съпруги" и още нещо, на следващия ден той е... в Пловдив, къде другаде.

8. Ако нищо не помогне - сготвям нещо много гадно. Или ако нещото е вкусно, аз го готвя гадно. Толкова гадно, че на следващия ден и двамата имаме киселини и ранитидина не помага.

9. Питам го "Ти няма ли да ходиш във Франция?". Ако каже "не", го питам "А някъде в чужбина?" и някак си схваща намека, че искам пространство.

10. Казвам "Имам да правя макет", дялкам до 3-4 през нощта, използвам надрусващи лепила, изпускам линиите по 100 пъти на пода, размятам картони, карам го да ми помага иии... на следващия ден - дим да го няма.

Варвам, че тези 10 способа не са полезни на никого, тъй като се съмнявам, че някой има такова шантаво съжителство като моето, но все пак - дано сте се забавлявали И не забравяйте- ако ми дойдете на гости и ви сервирам супер кисела или люта супа, изсъхнал хляб или нещо друго - вдигайте си чукалата и дим да ви няма... защото не сте добре дошли :)

2 мнения по „10 начина да се отървем от някого

  1. Много забавно четиво, посмях се от сърце :) Ама ти наистина ли правиш тези неща? И защо живеете заедно?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.