Невероятно, но факт - днес ще си говорим за общата икономическа теория. Това е един от предметите, които изучаваме в Унито. Сигурно има полза, знам ли. Аз разчитам на това да разбирам икономиката подсъзнателно (колко удобно, нали).
Всичко много хубаво, но интуицията и подсъзнанието няма да направят теста ми, затова е необходимо да седна и да почета материалите. Като цяло разполагам със записките на един колега и моите собствени. До тук - нищо неприятно. При пръв прочит, обаче, се оказва, че и моите и записките на колегата са пълни със сложни дълги изречения.
Аз не съм особено умна и не обичам дълги и сложни изречения. Разбирам си само моите, но това е тема на отделен разговор. Отделно добавям и това, че преподавателят ни говори наистина бързо и не мога да запиша всичко и понякога се получават недоразумения, които не бих могла да констатирам сама, защото помня колкото маймуна, дългите изречения ме объркват и в крайна сметка може да се окаже, че уча пълни глупости.
За момента, в който сядам да уча по икономика, се подготвях цял ден. Натоварвах мозъка си единствено и само с настройки за ренд. През останалото време просто си седях и гледах пц-то как рендва. Гледах и топ гиър и сготвих невероятна манджа - патладжани пармиджано, или иначе казано патладжани с пармезан и много ароматен доматен сос. Сицилианска рецепта.
След това гаврътнах и две чаши вино с вечерята, което доведе до тотален нокаут, защото напоследък(един месец и нещо) не излизам и две малки бири/две чаши вино/две големи водки са в състояние да ме докарат до доста прилично опиване.
Сигурно се питате защо пия, при условие, че трябва да уча, но аз и за това имам отговор. Доспа ми се в 23:30. Час, в който не съм заспивала от много, много време. Легнах на първата хоризонтална повърхност с одеяло, навих един будилник за 2:00 и заспах като пън. всеизвестно е, че след сън мозъкът е пушка.
Моят също е пушка, само че сутрин не мога да се концентрирам и затова спя вечер. Много удобно и хитро, нали? Та дремнах, станах, направих си кафе, за да се освежа (и за да не ме хапят комарите) и тъй като не мога да се концентрирам без музика, помислих и за нещо подходящо.
Тук е мястото да благодаря на В. за Ерик Сатие. Веднага заредих една папка с разни неща и започнах да чета. Просто прекрасна музика! Установих, че повечето от мелодиите са ми доста познати и след дълго мислене се сетих, че част от тях съм чувала от на М. играчките.
Колко забавно нали - да пускат ембиънт на децата. Язък, че там качеството е ужасно, но би било гавра Сатие да звучи с добро качество от разноока синьо-червена риба, с жълти точки и шумящ найлон в зелените й перки...
И така. Пожелайте ми успех, пожелавам си успех и сама, защото четенето започва от този момент - нататък.