Вярно е, че след като спрях цигарите се боря с килограми, но всъщност смятам, че цигарите не са правилният път за поддържане на тегло. Може и да не се дебелее като пуши човек, но със сигурност се погрознява.
Ето - дори от снощи така се нагълтахме с тютюнев дим и така се усмърдяхме, че дори и след къпането и проветряването на дрехите продължава да ми смърди.
Миризмата беше в основата на това да продължавам да се опитвам. След един от опитите да ги откажа, спрях да пуша в апартамента, за да не се омирисва всичко на цигари и установих, че е много хубаво като е свежичко. След това като пропуших отново поне не пушех вкъщи, а излизах на терасата и така драстично намалих броя на цигарите, понеже и в офиса още тогава беше забранено да се пуши на работното място.
А напълно ги отказах, след като срещнах приятеля ми. Неудобно ми беше даже да се целувам с него и да му смърдя на пепелник. В началото след всяка цигара или си миех зъбите, или дъвчех дъвка, но бързо ми омръзна. У тях не се пуши, у нас също, както и в София в апартамента и така след драстично ограничаване на местата и ситуациите за пушене взех, че ги спрях.
Според мен, грижата за непушачите - близки, приятели, деца, както и уважението към тях стои в основата на отказването на цигарите. Уважението към самия себе си (за да не миришеш на кофа за боклук) също е фактор при спирането им. Но трябва наистина да искаш. Иначе само си намираш оправдания, за да не го направиш.