Неказано за бойните изкуства

Тренирали сте бойно изкуство? Аз съм. Влизането в тренировачната зала (доджото) променя хората. Самия факт, че тренират бойни изкуства ги променя. Всеки идва с различна мотивация и иска да постигне различни неща. Въпреки това според мен има няколко основни причини да започнеш да тренираш - да се научиш да се биеш или защитаваш; като начин на самоусъвършенстване; привлича ги екзотиката и философията или пък за да подържат форма.

Бойни изкуства

Самото трениране на бойни изкуства е предизвикателство пред личността, ако оставим физическата част. Според мен в общия случай трениращия бойни изкуства се сблъсъква с лошото в себе си. Например, желание и чувство за превъзходство над другите, суета от следването на пътя на воина и самоусъвършенстването, в някои случаи и ненужна жестокост. Има и други проявления, но не мога да се сетя. Когато практикуващия преодолее тези отрицателни ефекти в бойните изкуства предизвикани от егото чак тогава започва да разбира това, което тренира. Това е доста трудно за постигане.

Ето какво казва за това един от истинските живи майстори - Масаки Хацуми

Съществува тенденция сред тези, които изучават бойни изкуства да се мислят за прави, дълбоко философски ориентирани и да се смятат за последователи на велик кодекс. Но какво смятат хората за теб като войн? Виждат ли те точно такъв, какъвто би желал да изглеждаш? Колкото до мен, често съм определян като БУКЬО или “Луд войн”. Аз обаче винаги се самоопределям като “Луд по войнските изкуства”.

Веднъж гледах телевизионно интервю с известен автор на самурайски романи. Да, този стар и кльощав писател, говореше така, сякаш той самият бе майстор на меча. Тъй като не е изучавал бойни изкуства, т.е. не е и ученик в подобна школа, не може и не е в положение да говори за духа, сърцето или за техниките на автентичното будо. Има и някои “фантазьори”, които си позволяват да критикуват или опровергават автентичните майстори. Моята лична реакция към такива хора е да им лепна прозвището “Когай мосокьо” - мегаломани, грандомани.

Друг път пък присъствах на голяма дискусия между автори, историци, бойци и хореографи на бойни сцени за няколко епизода от нашумял телевизионен сериал. Ставаше дума за такива сцени, при които се налагаше героят да използва техники от муто дори или “с голи ръце срещу въоръжен с меч нападател”. Според мен, истинска представа за автентичната муто дори практика може да даде само този, който има действителен опит - рискувал е живота си срещу живото острие на меча. Ето, прочетете този древен поетичен проблясък:

“Там, под мечът е ада.
Малка стъпка напред
И откриваш рая.”

Когато застанеш срещу острието имаш нужда от кураж и всеотдайност. Този, който няма достатъчно кураж, решителност или ангажимент, дори и при нормални обстоятелства ще разчита на опиатите или алкохола, за да подхранва своите безразсъдни и налудничави имитации на истинското безстрашие.

Преди известно време разговарях с друг боец, който ми сподели, че при повечето от срещите си с практикуващи бойни изкуства ги намирал “свръх чувствителни”. Когато го попитах, какво има предвид, той отвърна, че те били преследвани от духа на победата или загубата. Спомних си моя личен учител Тошицугу Такамацу. От дългите години, които прекарах до него, бях научил, че всяко трайно обвързване с тази зависимост от победата и загубата избледнява след попълването на празните в практиката и при преминаването през училището на живота - такова каквото е - през истинския опит в реална обстановка. Често съм го наблюдавал да играе ролята на безобиден глупак, многократно подчертаващ пред другите, че вече е слаб и стар - но истината бе, че той беше изключителен, изкусен и силен боец.

Изучаващите бойните изкуства лесно могат да се открият сами - преминаващи през всички ненормални фази на своята тренировка. Грандоманията кара някои да се мислят за най-силните, най-добрите и непобедимите бойци; чрез внимателно представяне пред другите, грандоманията може да се преобрази в реалност, при което те действително да изглеждат като най-добри!

От друга страна, комплексите за малоценност могат да “свалят” и добре тренираният ученик, който се страхува. Да, който се страхува, че не е достатъчно “добър” или не е достатъчно обвързан със своите фантазии за бойното изкуство; неговите нереални представи генерират опита на губещия от другите и не ще му позволят никога да бъде победителят, който желае да бъде.

Параноята обхваща друг диапазон от “майстори”, принуждавайки ги да виждат у всеки пешеходец или друг евентуален, потенциален нападател; безкрайната тревога и загрижеността въздействат и “пречупват”, интерпретират както всеки техен поглед така и всяко тяхно мнение. Независимо, че се смята за добър при нанасянето на всевъзможните атакуващи техники с или без оръжие, параноикът се притеснява да не го предизвикат или нападнат, защото е изтъкан целия от слабости. Той просто притежава всичките възможни слабости.

Разбира се, съществува едва забележима линия, която се простира между лудостта и куража. В древността, в Япония, изучаването на меча е било в близка зависимост с изучаването на дзен медитацията. Поради корупцията във властта бива засегнат и светът на дзен. Като протест срещу тази корупция, известният в миналото монах и поет Иккю се прекръства на Фу Кьо - “вятърничаво луд” или “луд като вятър”. Бил известен с това, че живеел на границата между лудостта и куража.

Веднъж шогунът Ашикага Йошимочи пристигнал в храма на Иккю с намерението да се снабди с нови рисувани пана за своя параван. Монасите се страхували от могъщия владетел, но пък за сметка на това Иккю, подхванал смело картините, останал на мястото си и дори не се поклонил и не свел поглед пред шогуна. Един от самураите, придружаващи господаря, се ядосал на това високомерие и понечил да измъкне меча си, за да го разсече. Осъзнавайки, че се намира на свято място, той отдръпнал ръце от дръжката на оръжието си и ги протегнал, за да вземе картините.

Иккю го погледнал и пренебрежително му заявил, “Как мога да предам картините на самурай като теб? По-добре сам да ги отнеса на Шогуна”. Можете да си представите ужаса, притеснението и изумлението, изписани върху лицата на монасите, очакващи “суровото наказание”, когато съзрели Иккю спокоен да крачи към тях.

Да, съществуват различни форми на лудост, които могат да се асоциират с практикуващите бойни изкуства. “Шизофреникът” прескача от една школа в друга, желаейки да открие в крайна сметка нещо, но никога не се задържа дълго на едно място. Други пък са “вманиачено - депресиращи”, движещи се между постоянните си върхове и спадове.

“Психарят” със своето намусено мълчание наранява хората около себе си, а после - самодоволно се усмихва на себе си. “Епилептикът” енергично се втурва срещу противниците си. “Алкохоликът” се нуждае от втечнения си кураж, за да подхване по-уверено меча си.

Това са видовете “психични болести”, които могат да налегнат всеки ученик на бойните изкуства. Тези, които могат да избегнат парализата на менталните капани имат възможността да станат истински майстори на бойните изкуства.

Др. Масаки Хацуми

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *