Преди... 5-6 години може би моя приятелка започна работа като сервитьорка за лятото. Беше хубаво, защото се събирахме в кафето имаше винаги свободна масичка, беше си нашето кафе няколко месеца така да се каже. Тя винаги се усмихваше на клиентите и бързо се вписа в обстановката.
Един ден наистина много щастлива ми се похвали "Получих първия си бакшиш! " Бяха няколко стотинки, които обаче символизираха доволен клиент и уважение към работата й. От тогава винаги оставям бакшиш, ако не ме е издразнила сервитьорката разбира се.
Разказвам това малко уводче, за да покажа, че аз не съм... как да кажа - сноб, защото вие не ме познавате, а от следващото написано мога да засегна някой без да искам. В България има един проблем с помощния персонал - сервитьори, продавачи, касиери... който не може да се превъзмогне. Мен това ме побърква!
Влизам в магазина, ако не е кварталния, отнасям една кисела физиономия, казва ми се сметката и следва въпроса "Имате ли дребни?". Ако нямам чувам "Оф" и ми се стоварват един куп жълти стотинки със задоволство. А аз видиш ли засрамена излизам подрънкваща с алената буква в джоба.
Говорих с един приятел, той така ми обърна внимание, че са длъжни да имат стотинки при което аз наистина се отървах от това чувство на вина. От тогава стотинки не давам освен ако не ми е казано с усмивка от симпатичната продавачка в кварталния магазин.
Другото е магазина за хляб който наскоро открих. Там перканата прави много мек хляб, но продавачката винаги ми се кара "ТОЯ ЛИ ? ", "ТИПОВ Е ТОЯ!", "ВИДЯХ ВИ И ПЪРВИЯ ПЪТ, ЗАЩО ЧУКАТЕ ПО ПРОЗОРЕЦА?" и направо няма такъв борсук! Еми като не е отреагирала на първото почукване, като я знам че е туч, как няма да чукна и втори път?! Много ме е яд, при нейния случай че макар все да стигаме до конфронтация, никога възпитанието не ми позволява да и обясня правата и задълженията на продавачка, макар всеки път да отивам с тази мисъл към магазина.
Касиерката на кабелната. Тази пък все не вписва, че е платен месаца. Все го спират и все трябва да се разкарва майка ми или аз преди със запазени прилежно касови бележки че сме платили. Пазим си касовите бележки от един път когато аз платих 2 месеца, защото майка ми беше на работа, а се оказа, че майка е платила тези същите месеци преди седмица.
Ще кажете - най-добре по банков път. Аз сега ще обясня и това. Този месец майка ми получава 2 sms-а че е платена сметката в Мтел на нея и бащата би трябвало. На другия ден бащата и звъни "Спрян ми е телефона! Не е платен!" Тя тича до Мтел, където обясняват че не са преведени парите от банката и плаща стабилната сметка на ръка. Пускат му телефона.
Тича до банката, от където не искат да и върнат парите, защото били преведени на Мтел. Пак до Мтел, където с бележката от банката пак не и дават парите. Казват и някъде си дойде пак. След няколко дни спират и нейния телефон. Гледа си те sms-ите и познайте - два пъти от банката са изтеглили пари за сметката на бащата. А нейния телефон е неплатен. Има няколко дни до заплата.
От Мтел не ѝ връщат парите, телефона на баща ми е платен 3 пъти, а от банката "Съжалявам". След няколко дни тя отива да си плати нейния си телефон и пак да се разправа. Само че през времето през което не го е платила е излязла нова електронна фактура. Двете фактури са се препокрили и тя трябва да плати неустойки! Тя им казва "Върнете ми парите за двете сметки които са платени повече" а те и казват "Ако искате може да ви дадем ТОЧКИ ! " При което вече тя блъфира и заплашва че има телефона на главние в София и ще му вдигне скандал за отношението. Връщат и парите.
Такива истории да утре мога да пиша. Но те просто са доказателство как хората от персонала имам самочувствие как от тях ти зависи живота, винаги ти си им виновен и непрекъснато искат да ти го... нали. На мен ми е омръзнало, едва ли не да ме тъпчат ежедневно. А това им е работата! Знам че е пълно с грешки от всякакъв род, но стана толкова дълго че ме мързи да го преглеждам, пък и вие ще го преживеете :)))