Понякога ми идва да изтрия думата "приятел" от речника си. Да забравя за съществуването й. Да я сдъвча и изплюя. Да я изхвърля като стар и непотребен спомен. Но по-скоро "приятел" ми звучи болезнено банално и изтъркано. Нещо като оксиморон. Приятел, ха... Няма такова нещо като приятели. Приятелите не съществуват. Спомням си нещо, което татко ми [...]