И аз за диетата на Пиер Дюкан

Да се наредя и аз измежду седемте хиляди сайта, които се отварят с неговото име в търсачките. За метода му разбрах от приятелка и още като чух за какво иде реч, казах категорично, че това не е за мен. И се оказах права, въпреки че доста се колебах след това, чувайки много положителни отзиви за това отслабване.

Купих си книгата, за да видя за какво става въпрос. Първия път я прочетох набързо, за да се ориентирам и ми прозвуча добре. Рекох си: “какво толкова - белтъците са още и млеката и сирената, така че няма да ми е проблем.” Да, обаче за първите два периода се оказа на второ четене, че млеката и сирената изобщо не влизат в сметката.

Значи диетата на Пиер Дюкан се състои от четири основни етапа /за тези, които не са чели книгата/:

1. ударна фаза, която продължава от 2 до 10 дни в зависимост от килограмите за отслабване и в която се ядат само определен тип меса и яйца и се пие вода. Понеже при мен килограмите за сваляне са повече, трябваше да направя 10 дни и мисълта, че през това време само месо трябва да се яде, хич не ми хареса.

2. смесен режим, който може да бъде примерно 5:5 или 2:2 дни смяна на чисти белтъчини с белтъчини и зеленчуци. Този режим продължава, докато се свалят желаните килограми.

3. задържащ режим - на всяко свалено кило през предните два етапа се полагат по 10 дни от задържащия режим, който вече включва по малко хляб, сирене, плодове.

4. и фазата “завинаги”, която включва до края на живота един ден в седмицата - четвъртък само на белтъчини и всеки ден по три лъжици овесени ядки /за типа на ядките не съм много сигурна/.

В книгата има много подробности и обяснения на тези правила, откъдето става ясно, защото точно така са формулирани.

Ето ги и моите “да” и “не” за тази диета:

“Не е само фигурата”. С това Дюкан ми стана изключително симпатичен. Той е отделил специално внимание на това, че красотата, или да не бъдем крайни и да използваме думата привлекателност - че привлекателността не се състои само в стройната фигура и че заради нея не бива да се жертват всички останали качества като усмивка, кожа, коса, поглед, с което напълно съм съгласна.

Тук искам малко да се отклоня и да разкажа за една случка в кръчмата с танците преди време. Седейки един път като първи клюкарки на масата и оглеждайки танцуващите, си говорехме с една позната. Хорото се зави пред нас точно и пред погледите ни попадна едно момиче, което стана предмет на разговора ни.

В. каза: “Хубава е, но е дебела”. След което леко се сконфузи /щото това беше преди да завъртя онази стройна фигура отпреди две години и още си бях меко казано закръглена/ и ми се извини. Аз си знаех, че съм дебела и й казах, че няма за какво да ми се извинява, но не бях съгласна с изказването за момичето, което беше на не повече от 18 години и просто беше приятно закръглено, без изобщо да смятам, че беше дебело.

Освен това имаше страхотни очи и изключително нежна кожа, затова казах: “е, според мен не е дебела и дори е много красива”, а В. повтори: “напротив - дебела е”. Тогава аз доста натъртено й отговорих, че един красив и дебел човек може да отслабне и така да стане още по-привлекателен, докато един грозен човек, колкото и да е строен, по-красив не може да стане, каквито и методи да използва.

Именно затова харесах изказването на Дюкан в тази посока - че не трябва да се жертват толкова много неща само заради малкия номер модерни дрехи.

“Разумното тегло.” Той през цялото време повтаря, че теглото към което се стремим, трябва да бъде това, което ще ни бъде лесно да запазим, а не това, което твърде много ни се иска. Което също ми се струва разумно - поставянето на осъществими цели прави пътят към тях по-приятен, нали?

“Белтъчините”. Харесаха ми обясненията за белтъчините и тяхното значение за организма. Впечатлих се от констатацията, че жените в ПМС задържат течности и се чувстват подпухнали и с отекли ръце и крака, което за мен си е абсолютно вярно и че в този момент поемането само на белтъчини е дори препоръчително, защото те действали като сюнгер към водата и това помага за премахването на този нежелателен ефект от факта, че принадлежа към този пол.

“Дребните хитринки”. Дюкан в края на книгата си отделя внимание и на неща, които не са свързани с вида на храната, а с това, как тялото изразходва енергия. Това също ми хареса като идея:

- Консумирането на студена храна води до повишен разход на енергия в тялото, докато тя също достигне до телесната температура.
- Къпането с по-хладка вода също води до повече изгорени калории.

“Доживотния етап”. Като цяло имам по-друга представа за това, как човек трябва да се грижи за теглото си, но положителното намирам в лайт-мотива, че макар и малко човек трябва да прави нещо постоянно и редовно, за да има нормално тегло.

Толкова с положителните отзиви. Следват негативните:

“Само месо”. И то за продължителен период от време, през което за малко се комбинират със зеленчуци. Много обичам мръвки, но не мога да си се представя, че 10 дни само това ще ям. Освен ако не е някой метод, чрез който се постига ефекта на опротивяване на мръвките… Четох някъде, че през този етап човек има лош дъх, на жените им спира менструацията, трови се черния дроб и прочие и т.н. негативни последици. Не знам, доколко са верни, но не мисля и да пробвам. Нещо не ме влече.

“На децата вместо захар - аспартам.” Ето това беше изказването, което затръшна пред мен всички врати за размишляване над диетата и методите му. Това е все едно на алкохолик да кажеш, че е по-добре вместо уиски да пие водка, примерно…

“Къде остана движението?” В книгата му може и да е ставало въпрос за повече движение, но явно не достатъчно, за да го запомня. В този смисъл излиза, че предлаганото от него средство за отслабване набляга само на едната страна на нещата и пренебрегва другата причина за затлъстяването - намалената физическа активност. А за мен е изключително важно да се влияе не само върху ефекта, но и върху причините за него.

Като гледам положителните неща излизат повече от отрицателните, но само на брой… Освен това всеки човек има индивидуални потребности - както се видя, на някои тази диета е повлияла изключително добре, а на други - доста зле. Важна е и нагласата, с която се тръгва.

Както и да е - за мен беше полезно да прочета книгата му, защото навсякъде може да се намери по нещо полезно и интересно. Като цяло не отричам подхода му и не смятам, че е толкова вреден, но все пак изпада в крайности в даден момент, отричайки напълно за известен период мазнините и въглехидратите, а аз не обичам крайностите, които личат и от мненията за него: “любя” и “мразя”…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.